Алтернативен бюджет: данъци и приходи

 

Данъчна реформа

Основната цел на алтернативния държавен бюджет за 2005 година е да покаже, че е възможно значително намаление на преките данъци при поддържане на балансиран бюджет или дори излишък. За постигането на тази цел се предлагат следните реформи в данъчната система:

 

Приходи в консолидирания бюджет

Общите приходи в алтернативния бюджет, изготвен от Института за пазарна икономика, са в размер на 14.4 милиарда лева или 34.5% от БВП на България за 2005 година (виж таблица 1). Приходите в проекта за бюджет, изготвен от правителството са около 16 милиарда лева, т.е. 39% от БВП. Тези приходи, обаче са подценени с около 1 милиард леда, следователно затова приемаме, че  очакваните приходи са около 17 милиарда лева, т.е. над 41% от БВП. Следователно алтернативният бюджет за 2005 година отнема с 6.5% от БВП по-малко ресурси от икономиката отколкото бюджетът на правителството.

 

Таблица 1: Приходи в алтернативния държавен бюджет, изготвен от ИПИ

 

Правителство на НДСВ и ДПС

Институт за пазарна икономика

 

млн.лв.

% от БВП

млн.лв.

% от БВП

ОБЩО ПРИХОДИ

16 067.0

      38.9   

14 436.2

      34.5   

  1. Данъчни приходи

13 093.9

      31.7   

11 272.2

      26.9   

     Преки данъци

6 412.4

      15.5   

3 798.3

        9.1   

        Корпоративни данъци

981.6

        2.4   

917.4

        2.2   

        Данък върху доходите

1 216.6

        2.9   

1 259.8

        3.0   

        Приходи от осигуровки

4 214.2

      10.2   

1 621.1

        3.9   

      Косвени данъци

6 341.9

      15.3   

7 105.0

      17.0    

           ДДС

4 185.0

      10.1   

4 426.9

      10.6   

           Акцизи  

1 916.8

        4.6   

2 344.1

        5.6   

           Мита и митнически такси

240.1

        0.6   

334.0

        0.8   

      Други данъци

341.6

        0.8   

369.0

        0.9   

  2. Неданъчни приходи

2 451.0

        5.9   

2 643.8

        6.3   

  3. Помощи

520.1

        1.3   

520.1

        1.2   

Забележка: Разликите между приходите в бюджета, изготвен от ИПИ и бюджета, изготвен от правителството, се дължат на предложените от ИПИ данъчни реформи както и на това, че приходите в бюджета на правителството са значително подценени.

 

1. Облагане на труда

При намаление на преките данъци до 10% ще се наблюдават следните ефекти върху приходите от облагане на труда:

·         Намаление на стимулите за укриване на доходи – значителна част от доходите от труд се укриват заради високите нива на данъка върху доходите и осигуровките. Съответно при намаление на облагането на труда намаляват и стимулите за укриване на доходи. Опитът показва, че намалението на облагането на доходите води до спад на укриваните доходи и до ръст на приходите в бюджета. Пример за това е Русия където през 2001 година беше въведен плосък данък върху доходите от 13%, което доведе до реален ръст на приходите от този данък в размер на 25% (въпреки намалението на ставката).

·         Увеличение на доходите – икономическият растеж води до увеличение на доходите. В допълнение, намалението на данъците увеличава допълнително стопанската активност и заетостта в икономиката и оттам нарастват и доходите на работещите.

·         Увеличение печалбите на работодателите – при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите.

Общият резултат от горепосочените ефекти е около 15% ръст на декларираните разходи за труд на работодателите през 2005 година спрямо 2004 година. По този начин разходите за труд на работодателите достигат около 16 милиарда лева (виж таблица 2 по-долу). При 10% осигурителна тежест и 10% данък върху доходите получаваме, че приходите от осигуровки са около 1.6 милиарда лева, а приходите от данъка върху доходите – около 1.26 милиарда лева.

 

Таблица 2: Облагане на труда при 10% данъци и осигуровки

2005

левове

Разходи за труд на работодателите

16 210 829 483

Осигуровки

1 621 082 948

Доход след осигуровки

14 589 746 534

Необлагаем минимум

3 354 000 000

Облагаем доход

11 235 746 534

Данък върху доходите

1 259 774 653

Чист доход след облагане

13 329 971 881

 

2. Облагане на печалбите

Възприемането на 10% ставка за облагане на преките данъци, включително на печалбата, ще има следните ефекти върху приходите от корпоративни данъци:

·         Ефект на осигуровките – както споменахме по-горе при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите и увеличават неговия облагаем доход.

·         Ефект на сивата икономика – според изследвания за събираемостта на данъците един от най-укриваните данъци е данъкът върху печалбата. Намалението на данъка върху печалбата и премахването на данъка върху дивидентите намалява значително ефективната данъчна ставка върху корпоративния доход и по този начин елиминира в голяма степен стимулите за укриване да печалби.

·         Ефект на повишена активност – икономическият растеж води до ръст на печалбите. Значителното намаление на преките данъци и изземването на доходи от икономиката ще доведе до допълнителен ръст на икономическата активност, по-висок от този през последните няколко години.

В резултат на тези ефекти и на това, че част от приходите от корпоративните данъци се отнасят за печалби от минали години, може да се очаква сравнително малък спад на приходите от корпоративни данъци – не повече от 10% спад. Съответно прогнозата за приходите от тези данъци е 917 милиона лева.

3. Приходи от акцизи

Намалението на преките данъци оставя повече доходи в ръцете на гражданите и фирмите и увеличава икономическата активност. По-високите разполагаеми доходи на данъкоплатците им дават възможност да потребяват повече стоки, включително акцизни стоки. Повишената икономическа активност от своя страна е свързана с повече транспортни услуги, т.е. повече горива, голяма част от цената на които се формира от акцизи. В резултат може да се очаква нарастване на приходите от акцизи. Прогнозираме този ефект да бъде в размер на около 10% ръст на приходите от акцизи.

4. Приходи от ДДС

Тъй като акцизите са част от облагаемата основа по данъка върху добавената стойност допълнителните приходи от акцизи водят и до допълнителни приходи от ДДС. Съответно този ефект резултира в около 1% повече приходи от ДДС.

5. Неданъчни приходи

Чрез продажба на ненужно държавно имущество и концесиониране на инфраструктурни обекти е възможно увеличение на неданъчните приходи. Залагаме около 100 милиона лева повече неданъчни приходи в резултат на тези действия, т.е. около 4% повече неданъчни приходи.

(Георги Ангелов)