Reprint:
Бюджетният
излишък достигна 1 милиард лева
В началото на септември Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет до края на месец юли 2004 година. Според тези данни до 31 юли в бюджета е натрупан излишък от почти 1 милиард лева – по-точно 976.7 милиона лева. В сравнение със същия период на 2003 година излишъкът нараства с 50%, което показва, че има възможности и е време да се помисли за по-сериозно намаление на данъците.
Приходите в консолидирания бюджет за първите 7 месеца на годината са 9 милиарда лева, което е с 11.7% повече от същия период на 2003 година. Най-голямо е нарастването на приходите от данъци, които са нараснали с над 14% за една година. Разходите са малко над 8 милиарда лева и отбелязват нарастване с 8.3% спрямо миналата година. Разликата между приходите и разходите води до бюджетен излишък от почти 1 милиард лева.
Бюджетният
излишък е резултат от два фактора. Първо, има забавени плащания за около 231
милиона лева – плащанията се забавят с цел избягване на макроикономически
рискови е се извършват в края на годината ако изпълнението на приходите в
бюджета отговаря на прогнозите. Второ,
има преизпълнение на приходите в бюджета за над 745 милиона лева – това
са приходи в бюджета, които са в повече от планираните. Именно тези средства
могат да се използват за намаление на данъците.
Преизпълнението
на приходите в бюджета се дължи на няколко взаимосвързани и допълващи се
причини:
1.
Очакваното нарастване на приходите в бюджета за 2004 година беше доста
подценено – бюджетът е основан на 2.4% номинално нарастване на приходите, което
е в пъти по-малко от очаквания номинален ръст на икономиката. (Експертите на МВФ смятат, че 70% от преизпълнението се
дължи на заложените по-ниски приходи.)
2.
Средногодишната инфлация до момента е по-висока от очакваната, а по-високата
инфлация води до повече приходи в бюджета.
3. Високият ръст на банковите кредити води до
повишение на потреблението на местни и чужди стоки и съответно повишава
добавената стойност и печалбите на фирмите. Това се отразява в по-високи
данъчни приходи (ДДС, данък върху печалбата).
Натрупаното
до момента преизпълнение от 745 милиона лева ще продължи да нараства и до края
на годината най-вероятно ще достигне между 1.1 – 1.4 милиарда лева (виж таблица 1). Ще приемем за най-реалистична средната прогноза за преизпълнение на
бюджета от около 1.2 милиарда лева. През 2003 година преизпълнението
беше в размер на 700 милиона лева.
Таблица
1: Прогноза за преизпълнението на бюджета до края на годината
|
Прогноза |
Ръст на приходите |
Преизпълнение до края на
годината (хил.
лв.) |
|
Запазване ръста само на данъчните приходи |
14.1% |
1 105 553 |
|
Прогноза на МВФ |
3% от БВП |
1 139 190 |
|
Запазване ръста на натрупаните приходи |
11.2% |
1 233 036 |
|
Запазване на досегашния ръст на приходите |
11.7% |
1 302 348 |
|
Запазване на средномесечния ръст на приходите за последните 11 месеца |
12.4% |
1 406 579 |
|
Средно |
|
1 237 341 |
Източник:
изчисления на автора на база на данни от МФ
Какво може да се направи с 1.2 милиарда лева?
Тъй като
очакваният излишък е над милиард и четвърт логично е да си зададем въпроса
какво трябва да се направи в тази ситуация. При високото данъчно облагане в
България, ниските доходи и бавните темпове на развитие най-логично е да се
заложи на значително намаление на данъците, което да насърчи икономическото
развитие и съответно да ускори повишаването на благосъстоянието на българските
граждани. Ето няколко алтернативни възможности за използване на 1.2 милиарда
лева:
·
възможно е данъкът върху доходите да се намали от
10-29% до нула, тъй като приходите от него се очаква да достигнат около 1.2
милиарда лева и са почти равни на очакваното
преизпълнение в бюджета до края на годината;
·
възможно е данъкът върху печалбата да се намали от
19.5% до нула, тъй като очакваните приходи от него са малко над един милиарда
лева, т.е. те са по-ниски от очакваното преизпълнение в бюджета;
·
постижимо е едновременно намаление на данъка върху
доходите до 10% и на данъка върху печалбата до 10%;
·
осигурителните вноски могат да се намалят почти
наполовина от 42.7% до около 22%.
(Георги Ангелов)