Данъци и икономически растеж

България заема едно от последните места по равнище на доходите на човек от населението сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз. Българите са няколко пъти по-бедни от гражданите на Германия, Франция и Англия, а вече и от тези на страните от централна и източна Европа като Словения, Чехия, Унгария. За да започне да достига по развитие тези страни, на българската икономика е необходим висок и устойчив растеж през продължителен период от време. Един от факторите за този растеж е равнището на данъчното облагане в страната и възможностите за неговото намаляване.

Връзката между данъците и стопанския растеж е еднозначна – по-ниските данъци водят до по-висок растеж. Това твърдение е доказано нееднократно, както теоретично, така и чрез многобройни емпирични изследвания. То е в сила както за развити, така и за развиващи се страни, но при вторите ефектите от по-ниските данъци са дори по-силни и съответно растежът е по-бърз.

Ускоряването на икономическия растеж, породено от намаляването на данъчното бреме, се получава по няколко направления:

По-ниските данъци означават по-висок разполагаем доход за индивидите и фирмите, повече възможности за тях за потребление и спестявания. За да задоволяват най-добре своите нужди, хората в крайна сметка трябва да потребяват стоки или услуги. Ето защо те спестяват част от доходите си, когато преценят, че полезността им от бъдещото потребление е по-голяма от тази от настоящото. Данъчното облагане обаче, изкривява тези решения и създава стимули за по-голямо потребление сега. Само че за всяка инвестиция е необходимо спестяване, от което да бъде финансирана. Източникът на тези спестявания могат да бъдат както българските граждани, така и чуждестранните. По-високите данъци обаче, водят до по-малък размер на преките чуждестранни инвестиции и на общия капиталов поток към икономиката. По този начин в бъдеще хората имат по-малки спестявания и фактически са по-бедни отколкото щяха да бъдат, ако данъците бяха по-ниски. Освен това данъците понижават и нормата на възвръщаемост от инвестициите и така допълнително действат дестимулиращо на частните спестявания.

Наличието на данъчно облагане лишава хората от възможността да се възползват от плодовете на своя труд, тъй като държавата им отнема голяма част от изработените доходи. По този начин те имат по-слаби стимули да се трудят и да поемат рискове и оттук – да добавят стойност в икономиката. Като цяло, данъците влияят на решенията за труд или за почивка като намаляват предлагането на труд от страна на работниците. От друга страна, те водят до по-ниска икономическа активност и до по-малко на брой предлагани работни места. Логичното следствие от горните аргументи е, че данъците допринасят за по-ниска заетост и съответно за по-висока безработица.

Данъците също така възпрепятстват свободната размяна, която е един от основните фактори за растежа. Още от времето на Адам Смит се знае, че размяната е игра с положителна сума. При облагането на транзакциите с данъци, ползите за индивидите, които ги осъществяват, намаляват и така те стават по-бедни отколкото биха били, ако нямаше данъци.

Когато се изследват данъците е необходимо да отчитат всички разходи за икономиката, които се пораждат от тяхното съществуване. При налагането на повечето данъци възниква т.нар. свръхданъчно бреме – това е скритата загуба за обществото от данъчното облагане. При теоретичното измерване на мъртвото тегло е доказано, че то нараства с квадрата на данъка – тоест ако данъците са два пъти по-ниски свръхданъчното бреме и следователно загубата за икономиката е четири пъти по-висока. Обратното се случва при намаление на данъците – намаляването на ефективността е много по-силно от намалението на данъка.

Освен това отнемането на доход чрез данъците измества вземането на решения от индивидите към държавата и ги прави зависими от волята на правителството. Така те носят по-малка отговорност за себе си и разчитат повече на някой друг да взема решения и да поема отговорност както за тези решения, така и за собствените им действия.

(Димитър Чобанов)

Резултати от емпирични изследвания на връзката данъци – растеж

Изследване	Покритие	Влияние върху БВП
Cashin, Paul (1994), Government Spending, Taxes, and Economic Growth, IMF Working Papers 94/92	23 страни от ОИСР за периода 1971-1988 г.	1 процентен пункт нарастване на данъчната тежест от БВП води до намаляване на производството на 1 работник с 2%
Enger, Eric and Jonathan Skinner (1996), Taxation and Economic Growth, NBER Working Paper Series No. 5826	Модел на САЩ и страните от ОИСР	2.5 процентни пункта нарастване на данъчната тежест от БВП води до намаляване на растежа на БВП с 0.2 - 0.3 пункта
Leibfritz, Willi, John Thornton and Alexandra Bibbee (1997), Taxation and economic Performance, OECD/GD (97) 107	Страните от ОИСР за периода 1965-1995г.	10 процентни пункта нарастване на данъчната тежест от БВП води до намаляване на растежа на БВП от 0.5 до 1 пункта
Leibfritz et al. (1997)	Англия	1% увеличение на подоходните данъци от БВП намалява БВП на Англия с 2.4% спрямо базовото равнище.
Bleaney, Michael, Norman Gemmell, and Richard Kneller (2001), Testing the Endogenous Growth Model: Public Expenditure, Taxation and Growth over the Long- Run, Canadian Journal of Economics 34 (1)	17 страни от ОИСР периода 1970-1994 г.	1 процентен пункт от БВП увеличение от данъчните приходи намалява растежа на БВП с 0.4 пункта
Folster, Stefan and Magnus Henrekson (2000), "Growth Effects of Government Expenditure and Taxation in Rich Countries", Working Paper Series in Economics and Finance 391, Stockholm School of Economics.	Страни в ОИСР и извън нея за периода 1970-1995 г.	10 процентни пункта растеж на данъчната тежест от БВП води до намаляване на растежа с 1 пункт.
Bassanini, Andrea and Stefano Scarpetta (2001), Does human capital matter for growth in OECD countries? Evidence from pooled mean-group estimates, OECD Economics Department Working Papers No. 282	21 страни от ОИСР за периода 1971-1998 г.	1 процентен пункт растеж на данъците спрямо БВП намалява производството на човек от населението между 0.3 и 0.6 пункта
PricewaterhouseCoopers (2003)	18 страни от ОИСР за периода 1970-1999 г.	1 процентен пункт растеж на данъците намалява растежа на БВП с 0.2 до 0.4 пункта