Промените в имуществените данъци – водят ли до повече приходи за държавата и струва ли си?

Светла Костадинова

Задавали ли сте си въпроса защо има толкова голям интерес към имотите в страната?

Сред основните причини са подобряване на бизнес средата в страната, интересът от чужбина на инвеститори, евтината работна ръка (поне в началото на бума), високата доходност от подобна инвестиция и др. подобни. Основната причина обаче е друга – облагането на имота в България е незначително по размер. Много по-ниско от облагането на труда, което за страната ни е основна пречка за растежа на доходите. Реалното плащане на данъка върху недвижимите имоти е ниско от години (дори и след 2001 г. когато е последната актуализация на данъчните оценки).

Ако погледнем размера на приходите за държавата от имуществени данъци през последните години и ги сравним с тези в други държави става ясно, че държавата генерира смешно малко приходи по това перо.

Страна	Дял на имуществените данъци в БВП (2002)
Великобритания	4.3
Канада	3.4
Люксембург	3.4
САЩ	3.1
Франция	3.1
Япония	2.8
Швейцария	2.7
Исландия	2.6
Холандия	2.5
Италия	2.2
Испания	2.1
Дания	1.7
България	0.5

Източник: сп. “Форбс”, Министерство на финансите на България

От какво зависят приходите от данъци върху имуществото?

Основните фактори, които оказват влияние на приходите са:

- Данъчната основа – не е актуализирана от години; затова данъкът не изпълнява ролята, която му се вменява;

- Размер на данъчната ставка – ставката в България е близка до средната за Европа и не може да се каже, че имотите в страната са обект на свръхоблагане;

- Брой на имотите – нараства всяка година с постоянен темп; от това обаче държавата реално не печели пропорционално защото има начини за намаляване на дължимия данък;

- Събираемост – от години тя надхвърля 100% (спрямо заложените приходи) и се очаква това да се случва и за напред.

Тук ще се опитаме са оценим ефекта от 2 важни развития върху приходите за държавата – повишаването на цените на имотите и актуализирането на данъчната оценка.

Приходи от имуществени данъци

	1999	2000	2001	2002	2003	2004	Прогноза за 2005
Имуществени данъци	82.7	88.9	98.5	160.2	172.9	192.2	210.137
Изменение спрямо миналата година (%)		7.50	10.80	62.64	7.96	11.13	9.33

Източник: Министерство на финансите

Виждаме, че нарастването на приходите средно годишно е 8% като изключим данните за 2002 г., в следствие на последната актуализация на данъчните оценки. Нека сега се опитаме да обобщим с колко са нараснали цените за този период. Това ще е много трудно като имаме предвид, че точно заради данъците и избягване на плащането им не се декларира цената на реално сключената сделка.

Затова ще използваме данните от официалната статистика (НСИ) и ще се опитаме да оценим ефекта от нарастването на цените върху данъчните приходи.

	2001	2002	2003	2004
Средни цени на жилища в България	318.3	331.9	366.3	540.5
Изменение спрямо миналата година (%)		4.27	10.36	47.56

Източник: НСИ

Виждаме, че в периода 2002 - 2004 г. средните цени на жилищата според НСИ са се покачили с 63%, а приходите за държавата само с 20%, тоест почти никаква връзка няма между двете развития. По-скоро имаме нарастване поради бума в новото строителство (и от тук нарастване на облагаемата основа) и излизане на светло на част от сделките поради финансирането им чрез кредит.

Къде отиват събраните средства и за какво се използват?

Имуществените данъци са местни, което означава, че постъпват в приход на общинските бюджети. По принцип местните данъци са един от основните инструменти за финансиране и провеждане на общинската политика. Те могат да бъдат силен стимул за определени инвеститори и граждани да изберат дадено населено място за бизнес и живеене. За съжаление в България фискалната децентрализация бавно се случва. Промяна в тази посока се наблюдава от тази година, като повече от 20 общини вече самостоятелно събират тези данъци. Очаква се скоро всички общини да преминат към самостоятелно събиране на тези данъци.

Защо този данък се харесва от държавата и общините?

1. По принцип лесно се администрира – съвсем възможно е разходът за събиране на данъка да не надвишава 2%. В България няма информация колко са разходите за събиране, но едва ли са на това равнище. Може би с прехвърлянето на това задължение на общините те ще имат по-голям стимул за ефективност при събирането на данъците;
2. Плащането на данъка е много трудно да се избегне и процентът на събираемост в повечето случаи е над 90%;
3. По принцип в развитите страни има права връзка между стойността на даден имот и платежоспособността на собствениците за разлика от България. Това е основна грешка на облагането на собствеността в България. Процентът на собственост в страната е висок, но това не е породено от нарастване на доходите на хората. Това е наследство от миналото и не трябва да се използва за набиране на допълнителни приходи за общините. Вместо това би трябвало да се облага потреблението, тоест ако се продава имота, получават се приходи от него (наем), то има смисъл те да се облагат.
4. Приходите са лесно прогнозируеми и относително стабилни.

Рискове

• Преоценката на собствеността за данъчни цели трябва да се прави редовно. Колкото по-закъсняла е тази преоценка, толкова по-голямо е общественото противопоставяне (при активно гражданско общество, разбира се). За разлика от данъците върху потреблението и дохода, които се налагат при икономическите транзакции, то при имуществените данъци е трудно да се определи стойността или базата, върху която да се изчисляват. Всъщност, най-честата причина за намаляване на дела на приходите от имуществени данъци в страните от ОИСР е провалът в актуализиране на данъчните оценки на имотите.

От всичко казано до тук бихме могли да обобщим, че:

- нарастване на цената на недвижимите имоти в страната води до увеличение на приходите от имуществени данъци, но в много малък размер;

- актуализиране в посока на нарастване на данъчната оценка ще води до увеличаване на приходите, но трябва да се прави редовно;

- интересът към имотите от части е заради ниското облагане и нарастване на дължимия данък със сигурност ще повиши приходите за държавата, но в определени случаи ще бъде пречка за определен тип имоти и купувачи.

- премахване на данъка няма да причини големи загуби за бюджета, но ще насърчи развитието на пазара на недвижими имоти, ще привлече инвестиции, които създава заетост и не на последно място ще намали данъчната тежест на българския данъкоплатец. Разбира се това в никакъв случай няма да ‘разтовари' бремето, наложено от социалните осигуровки.