ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

Цената на легалния софтуер
Йорданка Ганчева
Институт за пазарна икономика

Пет години и девет месеца след приемане на Закона за авторското право и сродните му права (ЗЗАПСП) българското правителство, след кратки преговори със софтуерните гиганти Microsoft, Novell и Informix реши да предприеме действия за неговото прилагане. В тази връзка на 2 април 1999 година, с промените в Постановление № 120/25.03.1997, бе определен състава на създадения към Министерски съвет - Съвет за закрила на авторското право и сродните му права, чиято основна дейност е "координация на дейностите и мерките, предприемани от държавните институции срещу незаконното използване на обекти, закриляни по Закона за авторското право и сродните му права".

Авторското право, като всяко друго право на частна собственост, трябва да бъде защитавано от държавните институции. От ефективната му защита полза ще имат собствениците на интелектуална собственост, а пострадали естествено ще бъдат "интелектуалните пирати". Това са преките печеливши и губещи от прилагането на анти-пиратските регламенти. За да се изчисли, обаче, "реалната цена", която обществото като цяло ще трябва да плати за защитата на правото на интелектуална собственост, трябва да бъдат оценени ефектите от прилагането на тези регламенти върху действията на всички засегнати институции, върху останалите закони и всички стопански субекти в страната.

Представителите на Microsoft и на Сдружението на издателите на бизнес софтуер (BSA) твърдят, че от легализирането на софтуера ще спечелят както потребителите така и самата държава. Потребителите "могат да разчитат на качество и на по-добро обслужване", а държавата ще събере данъци от продажбата на легалните копия. Ясно е, че няма гаранции нито за едното, нито за другото. Обстоятелството, че потребителя е заплатил $350 с нищо не променя вида и качеството на диска, от който се инсталира програмата. Също така фактът, че една компания отчита ръст в продажбите, изобщо не означава, че ще отчете по-голяма печалба, което да доведе до нарастване на данъците й. Така, че евентуалните приходи на държавата са доста имагинерни, но за сметка на това разходите й ще бъдат съвсем реални.

Защитата на авторското право ще се изразява основно в извършването на проверки по сигнали (може и анонимни) изпратени до BSA, НСБОП или Икономическата полиция. Така небрежно наречената "проверка" по своята същност е обиск, чиято процедура е уредена в раздел lV на НПК "Претърсване и изземване". Извършването на обиск е от компетенцията на органите на МВР и предварителното разследване (следователи и помощник-следователи). Съгласно чл. 135 от НПК, претърсване и изземване може да се извърши по решение на съда или прокурора, т.е. необходим е един технически сътрудник, който да напише заповедта за обиск и един прокурор да я подпише. Съгласно чл. 136 от НПК, претърсването и изземването се извършва в присъствието на поемни лица. Поемните лица се избират между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото, т.е. заетите по процедурата се увеличават с още един човек и стават общо поне 5 души.

Имайки предвид, че 90% от софтуера в България е нелицензиран, става ясно, че настоящият брой сътрудници на прокуратурата и предварителното разследване не са достатъчни за извършване на очакваните проверки. Ще трябва или да бъде увеличен щата на споменатите органи или да бъдат привлечени сътрудници на НСБОП и икономическата полиция. Първият вариант ще доведе до нарастване на бюджетните разходи, а вторият ще натовари абсолютно неоправдано работата на специализираните звена на МВР за борба с икономическата престъпност. При сегашната законова уредба трети алтернативен вариант не съществува. Очевидно е, че прилагането на Закона за авторското право и сродните му права в частта му засягаща използването на компютърни програми, е доста трудно, скъпо и за сметка на всички данъкоплатци, дори и тези, които нямат компютър, никога не са виждали такъв и не използват софтуер.

Квалифицирането на притежанието и ползването на нелицензиран софтуер като престъпление по смисъла на чл. 172а, ал.2 от НК също създава пречки и проблеми пред прилагането на регламента. Преобладаващата част от софтуерните пирати в България са единствено ползватели на продукта и съгласно чл. 172а, ал.4 от НК "за маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по закона за авторското право и сродните му права", т.е. с глоба от 200 000 до 2 000 000 лева. Открит, обаче, остава въпроса как се решава кога са причинени "значителни вредни последици" и деянието е престъпление по смисъла на чл. 172а, ал.3 от Наказателния кодекс (с наказание от 1 до 5 години затвор и глоба от 3 до 5 милиона лева), и кога случаят е маловажен (с наказание - имуществена санкция от 200 000 до 2 000 000 лева)? Или пък как се доказва, че лицето "притежава компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това е незаконно" (чл. 97, ал.1, т.8 от закона за авторското право и сродните му права), като всички разпространени в България версии на продуктите на споменатите вече софтуерни гиганти са на английски език включително и лицензионният договор, появяващ се в началото на всяка версия? Очевидно е, че всичко зависи от субективното мнение на определен държавен служител и това, естествено, ще корумпира допълнително и без това податливата на корупция българска държавна администрация и ще влоши условията за водене на бизнес в страната. Фактът, че субективизма и вървящата ръка за ръка с него корупция са заложени в основата на регламента говори за неговото несъвършенство, трудна приложимост и даже обществена вредност.

По данни на НСИ за 1997 година приходите от дейността на МСП от нефинансовия сектор са равни на 18,246,741,634,000 лева. Сумата, която е необходима за закупуването на средно по един легален пакет Windows 98 и Office 97 е приблизително 124,351,472,000 лева. Очевидно е, че болшинството от тях не могат да си позволят да легализират софтуера си и ще продължават да работят с пиратските си продукти. Ако, не дай си боже, бъдат проверени, компютрите им подлежат на изземване като веществено доказателство до решаване на изхода от делото. Това ще разстрои работата на множество икономически агенти, ще доведе до намаляване на техните печалби, закъсняло изпълнение на договорите, закъснели разплащания с контрагентите, а от там и намаляване на печалбите на същите тези контрагенти и така нататък. В крайна сметка общия резултат ще е влошена бизнес среда и намалени данъчни приходи в бюджета. Следователно, държавата главно ще загуби от това изземване, като открит остава и въпроса къде биха могли да бъдат съхранявани толкова много компютри и как ще бъдат защитени търговската тайна и поверителността на информацията в тях? Няма ли да бъдат нарушени гарантираните от чл. 34 на Конституцията на РБ неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията? В същият този член са предвидени изключения само за "разкриване или предотвратяване на тежки престъпления", а дали притежаването на пиратски софтуер е такова?

Освен високите за българските условия цени на софтуера, другия фактор, който накланя везните към пиратството е ниския процент на амортизация за данъчни цели. Нека си представим, че един търговец, по смисъла на чл.1 от ТЗ, си закупува легален пакет Windows 98 и MS Office 97 за сериозната за България цифра от $350 (приблизително 11 на брой минимални работни заплати). Съгласно чл.22, ал.3 от ЗКПО, за настоящата година ще му бъдат признати за разход едва $52.5, което е едва 15% от тази сума. Останалите 75% от софтуера ще останат част от облагаемата му печалба и ще се признават за разход на равни части в рамките на следващите 5,5 години. През това време версията, а често и самият програмен продукт, ще са безнадеждно остарели и същият този търговец, ако иска не само да улесни своята работа, но и да може нормално да комуникира с останалия свят, трябва да си закупи нов, по-съвършен и по-разпространен софтуер далеч преди да е амортизирал (за данъчни цели) първия.

От всичко казано до тук е ясно, че за всички е по-лесно и по-евтино да се ползва пиратски софтуер, но това съвсем не означава, че софтуерното пиратство, което си е вид кражба, не трябва да бъде преследвано от закона. Необходимо е обаче регламента, по който се прави това да бъде усъвършенстван, така, че, по възможност, да не води до загуби (преки разходи или пропуснати ползи) за държавата и за останалите икономически субекти стриктно спазващи законите.

Процедурата по прилагането и контрола върху прилагането на ЗЗАПСП е скъпо струваща и трудно приложима процедура. И не нейното съществуване само по себе си, а факта, че изпълнителната власт заяви управленска воля да я приложи, доведе до подобряване на имиджа ни пред останалия цивилизован свят. Според изявление на г-н Емил Лозев, началник отдел "Авторско право" към Министерство на културата, от 01.05.1999 година България е извадена от черния списък на страните, практикуващи пиратство на интелектуална собственост.

При сега действащата законова рамка, обаче, цената на този нов имидж е неоправдано висока, което, до голяма степен, щеше да бъде избегнато, ако някой някъде в държавната администрация бе направил задължителните и изключително полезни при въвеждането на нова регулация предварителен анализ и оценка на нейното въздействие.