ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

Енергиината стратегия, концепцията "Единствен купувач " и либерализирането на енергииния пазар в България
Красен Станчев, Лъчезар Богданов
Институт за пазарна икономика

Дебатът по енергийната стратегия в парламента протече повече от бурно. За "радост" на всички, по този проблем бе постигнато изключително съгласие, както от ляво, така и от дясно. Правителството бранеше "националния интерес", а парламентът го подкрепи. А "националният интерес" беше запазването на АЕЦ "Козлодуй". Без да влизаме в дискусия по ефективността на атомната енергетика и споразуменията с ЕС, смятаме, че в дебатите бяха пропуснати някои принципи на стратегията, които в далеч по-голяма степен и в дълъг срок биха намалили конкурентноспособността на българската енергетика, и по специално производството на електричество.

Положението

От първоначалното обсъждане на тригодишното споразумение с МВФ през март м.г. в Сандански досега виждането за промяна в енергетиката буди недоверие у съответните екипи на Световната банка. В момента отговорността да се произнесе по тази стратегия се пада на законодателното събрание. Вероятно нито една институция може да смогне да промени философията си в кратките срокове, в които е необходимо да се работи.

Мотиви против модела "единствен купувач"

Моделът "единствен купувач" е свързан с проблеми. Те консервират лошите страни на сегашното положение, задържат инвеститорската незаинтересованост или прехвърлят инвеститорския риск върху правителствата, а от там - на данъкоплатците и икономиката.

1. Няма регламентиран достъп на трети лица до преносната мрежа. По този начин не се дава възможност всеки потребител да избере и да се договори с определен (най- евтин) производител на електроенергия и така конкуренцията да премахне неефективните производители. Няма стимули производителите да намаляват себестойността, щом НЕК така или иначе ще купува енергията (до цена под определен таван)
2. При стратегията "единствен купувач" НЕК отново може да осъществява кръстосано субсидиране, като изкупува както евтина, така и скъпа електроенергия, и накрая продава по единна цена на дистрибуторите. На практика по-ефективните пак ще субсидират неефективните.
3. Ако НЕК е единствен купувач, и е длъжен да закупува определени мощности произведена електроенергия по дългосрочни договори, в нея остава рискът при спад в потреблението да плаща за енергия, която после не може да продаде. Тогава остава въпросът кой ще покрива тези разходи. Ако се следва логиката на досегашната практика, всички останали потребители чрез повишени цени (или - при държавна субсидия - всички данъкоплатци).
4. Подобен е проблемът при дефицит на производството, т.е. ако НЕК се договори да продаде на дистрибуторите определени мощности, които в следствие на технологични или други причини производителите не могат в даден момент да доставят, тогава НЕК би трябвало да дължи определени неустойки. Така НЕК отново поема пасиви, които в крайна сметка ще се прехвърлят на данъкоплатците или потребителите на електроенергия.
5. Ако НЕК стане единствен купувач, производителите нямат пряк достъп до пазара и възможност да се конкурират за потребители (чрез по-ниски цени). Така, най-малкото, се отблъскват частните (чужди) инвеститори в производството на електроенергия.
6. Тъй като при преноса се понасят загуби, и следователно разходите са пропорционални на разстоянието, нормално е производителите да са възможно най-близо до потребителите. В случая "единствен купувач" тези стимули се премахват, и не се създава икономическа изгода да се строят мощности там, където са консуматорите.
7. Дори ако се разреши под някаква форма достъп на трети лица до преносната мрежа, то гаранциите за свободна конкуренция не са достатъчни. Типичен пример е поведението на "Булгаргаз", който категорично отказа пряка доставка от "Газпром" за "Агрополихим", въпреки, че преноса на газ не е изключително право по закон 1. При положение, че НЕК е собственик на електропреносната мрежа, и същевременно, собственик на производители на електроенергия, е налице пряк стимул компанията да отказва или да налага дискриминационни такси за достъпа на трети лица до мрежата. Следователно контролът върху преносната мрежа трябва да се изведе от НЕК в самостоятелен, независим регулаторен орган, който да действа по писани и постоянни правила.

Дерегулирането на енергийния пазар в Европа

През голяма част от ХХ век се приемаше, че производството на електроенергия се радва на почти неограничени икономии от мащаба, и следователно е "естествен монопол". Така правителствата оправдаваха монопола на държавата в производството и преноса на електричество. Технологиите обаче се менят, като най-важната предпоставка за промяна в енергийния сектор е нарасналото предлагане на евтин природен газ след 80-те години. Така става икономически изгодно производството на електроенергия в малки централи, работещи на газ. С наличието на голям брой производители, нуждата от "отваряне" на пазара се увеличи. В момента преносните мрежи са все още "естествен монопол", но ролята им все повече ще се ограничава до даване на достъп срещу такса на дистрибуторите или потребителите, които са закупили енергия от производителите.

Дерегулирането на пазара на електроенергия в ЕС е вече процедура. Според законодателството на ЕС, от 19 февруари, 1999 г. всички големи консуматори на електричество ще могат да изберат от кой производител да я закупуват. Това се отнася за потребителите на над 40000 мегавата годишно, или около 23% от енергийния пазар в ЕС. През 2003г се предвижда прагът да падне на 10000 мегавата годишно, което ще либерализира около 33% от пазара в съюза. Разбира се, не всички страни приемат по еднакъв начин дерегулацията - Италия и Франция още не са променили вътрешното си законодателство, докато Гърция, Ирландия и Белгия получиха отсрочка. Засега най-напреднал е процесът във Великобритания и Скандинавските страни. Великобритания приватизира 12-те регионални електрически компании през 1990 г, като достъпът до мрежите се контролира от независим регулаторен орган. След 1994 г около 55000 потребителя имат възможност да избират своя доставчик. Резултатите са благоприятни: за периода 1990-1997 цените са спаднали с около 10% за дребните потребители и с 20% за промишлените консуматори; същевременно емисиите на въглероден двуокис са намалели с 40%, а на азотен окис - с 50%. Причините са в създадените конкурентни условия, които стимулират въвеждането на ефективни електроцентрали на природен газ - от 1989 всички въведени ново мощности от 20000 мегавата използват това гориво.

Скандинавските страни имат обединен енергиен пазар. Норвегия първа започна либерализация през 1991г, като схемата бе приложена после и в Швеция и Финландия. При този модел в началния период за смяна на доставчика се заплаща такса за достъп по пазара на електроенергия, като по този начин донякъде се ограничава свободата на избор чрез налагане на допълнителни разходи по сделката. В момента дългосрочното планиране на скандинавския пазар се подпомага от действието на спот, форуърд и фючърс пазар на електроенергия, организиран от "Северния Пул". През май 1999 г се предвижда откриването на международна борса за електричество в Амстердам.

Другите страни са в различна фаза на либерализация. Германия освободи пазара си през 1998 г, но достъпът на трети лица не беше добре регламентиран. В резултат, американската "Енрон" спечели договори за доставка, но не получи достъп до преносната мрежа. Франция също е привърженик за запазване на монопола върху преносната мрежа. В същото време обаче "Електрисите де Франс" купи наскоро "Лондон Електрисити" за 3,2 млрд. долара, като се надява да се възползва от свободния британски пазар.

Резултат от дългото забавяне на либерализацията на европейския пазар е 50 на сто по-високите в сравнение със САЩ средни цени, които потребителят трябва да заплаща. А идеите за дерегулиране не са възникнали през последните десетилетия: преди 20-те години на нашия век, в повечето страни електричеството се произвежда, пренася и разпределя от конкуриращи се независими компании, а много предприятия сами произвеждат необходимата им енергия, като спестяват разходите по пренос и разпределение. Така е било и в България.

Решението

1. В енергетиката е необходима стратегия, алтернативна на модела на единствения купувач-продавач. Предвид на загубеното време тя може да бъде възложена водеща консултантска или инвестиционна институция, или подобен консорциум. Това е посредничество на инвестиционни банки в дерегулирането по примера на Източноевропейските страни със системи на фиксиран курс и валутен съвет (Босна и Херцеговина, Естония, Литва, Латвия) и/или Русия. В него няма нищо странно или несъвместимо с т.нар. национална сигурност.
2. Части от НЕК или дейности (включително управлението, извеждането от експлоатация, обновяването и сервиза на централи и АЕЦ) могат да се отдават на концесия.
3. В рамките на 1999 и 2000:
• премахване на преките, косвените и кръстосаните субсидии (и двойни ценови стандарти) за топлофикацията и всички други енергийни под-сектори;
• компенсиране на бедните или програма за това, приета през 1999 г.
4. Регионална картина на пазара на електричество, енергоносители и преносни мрежи и пр. Периодично актуализаране. Такава картина от реномирана компания би струвала между от двеста до четиристотин хиляди германски марки.
5. Предвид на ключовата роля на инфраструктурата в инвестиционната програма и на връзката на енергетиката с другите инфраструктурни отрасли, подобна картина за транспорта и комуникациите с акцент върху правните пречки, процедурите по преминаване на граници и митници и логистиката на транспорта, е също наложителна.
6. Необходимо е да се въведе конкурентност в одита, премахване на традицията една одиторска къща да обслужва почти всички естествени и държавни монополи.

1. Чл. 18 ал. 4 от Конституцията определя газопреносната мрежа за публична държавна собственост, но това не означава, че дейността по преноса и доставката на газ е изключителено право на "Булгаргаз". Проблемът в случая е, че газопроводите са част от активите на "Булгаргаз"