ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

Умни данъчни, глупави данъкоплатци*
Красен Станчев

Вчера 24 часа обърна внимание на един казус от българското данъчно законодателство, който мина парламентарни обсъждания и бе приет през 1999 г. без необходимото обществено внимание.

Оттогава текстът на чл. 49, ал. 2 на закона за местните данъци и такси гласи, че “преди прехвърляне на недвижим имот, ограничени вещни права върху недвижим имот и моторни превозни средства, лицата [купувачът и продавачът, прехвърлящият права и придобиващият такива] подават декларация, в която посочват вида на имота, местонахождението му, съответно вида и други индивидуализиращи данни за превозното средство, начина на придобиване и наличието на родствена връзка между прехвърлителя и приобретателя.”
На български (а и на всеки друг) език “преди” означава дискретен момент от извършване на действие или движение, който е различим от нещо, което се случва или става след него.
В случая става дума за момент преди изповядването на сделката (на прехвърлянето на права) пред нотариуса. Доколкото този момент е отделим от следващият (изповядването), става дума за деклариране на н а м е р е н и е, на идея или план да се осъществи дадения акт. Тъй като намерението може и да не се осъществи, законът допуска анулиране на предварителната декларация с ново заявление по този повод.

Замисълът на разпоредбата е двояк.

Първо, данъчните искат да знаят кого да следят, като дойде годишният кошмар по отчитането на доходите и плащането на данъците.
Второ, те си спестяват собствено работно време и средства, които се изискват, за да проверят сделките и прехвърлянето на права от вече подадените декларации или от регистрите за собственост.

Естествено, предвиждат се глоби (т.е. парично наказание) за това, че, който не е подал предварителна декларация, всъщност е накарал данъчните да се ровят в досиета, т.е. да си вършат работата. Записването на сделките и прехвърлянето на права се изисква от законите, крайно невероятно е тези неща да не се появят в декларациите и регистрите.

Несправедливостта се състои в следното.
1. Страните по сделката са длъжни да вършат една и съща работа два пъти.
2. Създава се съдействие на властите срещу свой собствен интерес, което изглежда много трудно се допуска в правото.
3. Нарушава се тайната на сделките под негласният предлог, че се защитава задължението да се споделят размерите на дохода и данъка с властите.
4. Създава се прецедент за наблюдение на сделки преди извършването им. Тази практика може да бъде разширена. Всяка намеса в договорите – както знаем от трудовите и някои други договори – засилва желанието на хората да ги сключват неявно или изобщо на де ги сключват.
5. Данъчните служители, ако не са се сетили вече, от 1999-та година имат възможност да следят сделки с недвижимост и превозни средства и да продават информация за тях. Мога дори да спомена кой би се интересувал от нея, но не искам точно тези момчета да се сетят.
6. Ако всички подобни сделки се изповядват предварително, данъчните служители вероятно няма да имат време на следят данъкоплатците, деклариращи доходи от други дейности. Затова контролът ще бъде по усмотрение.

След всичко казано, остават без отговор два въпроса. Защо представителите на народа са приели тази разпоредба? Какво правят многобройните съюзи, защитаващи данъкоплатците.

*Статията е публикувана във вестник 24 часа, бр.267, 29 септември 2003