Отговор на критиката на Алиосман Имамов

В понеделник, на 26 март 2004 година, заместник-председателят на комисията по бюджет и финанси в парламента Алиосман Имамов публикува статия (във вестник “Пари”), в която се опитва да докаже тезата, че “плоският данък е неприложим за България”. Ще разгледаме неговите аргументи, за да видим дали това наистина е така.

В първата част от статията си господин Имамов се спира на сегашната данъчна скала за данъка върху доходите. По-нататък той разглежда чисто математически функцията на данъка и данъчната тежест чрез нейното параметризиране и графично онагледяване. Това не бива да ни учудва – господин Имамов е доцент по статистика и математиката е неговата стихия.

След това заместник-председателят на бюджетната комисия прави анализ на плоския данък, който се основава на три допускания:

1. Трябва да се запазят същите приходи от данъка върху доходите

2. Необлагаемият минимум при плоския данък (ако го има) действа по различен начин.

3. Няма да се намаляват осигуровките

Изводът на господин Имамов е, че плоският данък ще доведе до по-високи данъци за бедните и затова не трябва да се приема.

Нека да разгледаме допусканията на Алиосман Имамов:

1. Не е задължително да се запазят същите приходи от данъка върху доходите – все пак през 2003 година имаше преизпълнение на приходите от 700 милиона лева. Подобно развитие се очаква и през 2004 година. Следователно има възможности за намаление на приходите от данъка върху доходите. Ако приходите от данъка върху доходите се намалят със 700 милиона лева това ще даде възможност за въвеждане на единна ставка от 4-5% при запазване на необлагаемия минимум или единна ставка от 2-3% без необлагаем минимум. Очевидно е, че в такъв случай никой няма да плати повече данъци, включително и бедните. Точно обратното – всички ще платят много по-ниски данъци.

2. По някаква причина господин Имамов е решил, че необлагаемият минимум (ако има такъв) при плоския данък се изчислява по различен начин. По-конкретно според него ако човек има доход от 120 лева той ще плаща данък от 0%, а ако има доход от 130 лева той ще плаща данък върху цялата сума от 130 лева, а не само върху десетте лева разлика между 130 и 120 лева. Няма човек, който да предложи подобна система на необлагаем минимум – ясно е, че ако има необлагаем минимум върху него не се плащат данъци, а ако няма необлагаем минимум се плащат данъци върху цялата сума. Съответно отново твърдението, че бедните ще плащат повече при плосък данък отново не е вярно.

3. Никъде господин Имамов не споменава, че едно от основните искания в отвореното писмо до Милен Велчев и премиера е намаление на осигуровките от 42.7% на 10%. Осигуровките, както знаем, се плащат от всички и за тях няма необлагаем минимум. Следователно едно намаление на осигуровките ще повиши доходите както на бедните, така и на хората със средни доходи.

За по-голяма яснота прилагаме следната графика, която показва какви данъци и осигуровки се плащат в момента и какви биха се плащали ако се приеме предложението за единна ставка от 10% за всички преки данъци. Видно е, че всички ще плащат по-малко на държавата ако предложението се приеме.

Графика 1: Облагане на труда през 2004 година

В заключение бихме могли да посочим, че намалението на данъците може да се направи по различни начини. Този, който предлагаме – с единна ставка от 10% за данъка върху доходите, осигуровките и данъка върху печалбата, осигурява по-ниски данъчни задължения за всички данъкоплатци. Освен това ниските данъци осигуряват и по-бърз икономически растеж, което означава по-бързо увеличение на доходите на всички български граждани.