Хонконг и Сингапур са на първите места по икономическа свобода в света; данните показват, че икономическата свобода подобрява жизнения стандарт, насърчава политическия и социален прогрес, а увеличаването на правителствените разходи не стимулира икономическото развитие.
Вече повече от два месеца темата за здравеопазването в България се радва на широк интерес и ожесточени дебати. Основният въпрос е ще започне ли най-после някаква реформа или ще се правят само козметични подобрения на съществуващата практика. Каква да е реформата и до колко е нужна цялостна промяна? Кога пациент, лекар и държава ще могат да твърдят, че здравеопазването в България е на добро ниво? Отговорът на тези въпроси може да се намери като се разгледат проблемите на сегашната система: липса на избор от страна на пациентите, монопол на една доста несъвършена и държавна структура, затруднен и несигурен достъп до здравноосигурителната система, ниско заплащане и незадоволително качество на медицинските услуги, ненужни държавни разходи.
През седмицата усилено се коментираше дали и как да бъде смъкнато ДДС. Дали с 2% от следващата година или с по 0.5% на всеки 6 месеца? Новината за по-нисък данък би следвало да звучи добре, но в случая има алтернатива, която е далеч по привлекателна. Ако ще смъкваме данъци, то нека се насочим към най-проблемните такива, а именно тези върху труда.
От началото на 2010 ИПИ започва нова кампания, която чрез наблюдение и анализ на държавните разходи ще оценява прозрачността, обосноваността и ефективността им. Дългосрочната цел е намаляване на разходите на държавата и повече свобода за гражданите.
Една от най-широкоразпространените заблуди в съвременната история на света е, че държавата трябва и може да се меси в дейността на предприемачите и да подпомага бизнеса. Често, тя го прави чрез изкуствено създадени организации, давайки им уникална и монополна власт над редица аспекти на икономическия живот в страната. В България, това е постигнато чрез законодателство, принуждаващо десетки хиляди хора да членуват в подобни организации. Принудително, безмилостно, без право на избор.
1 юни 2010 е денят, в който тази година спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си – по-точно в 16 часа и 23 минути във вторник (1 юни 2010). През 2010 година българите ще работят цели 5 месеца за да си платят различните данъци и такси, тоест за да напълнят държавната хазна. Така наречения „Ден на свобода от правителството” през последните години настъпва винаги в края на месец май, но през 2010 ще прескочи до юни.
Донякъде очаквано, но не съвсем оправдано, централно място в общественото пространство заеха идеите, обвързани с пенсионната възраст и трудовия стаж. Тук варианти има няколко, но за да намерим най-добрия, трябва да си дадем сметка, че няма една- единствена правилна възраст за пенсиониране.
Този призив предоставиха на в-к "24 часа" осем от известните български икономисти: Румен Аврамов и Георги Ганев са в Центъра за либерални стратегии, Светла Костадинова и Петър Ганев - в Института за пазарна икономика, Лъчезар Богданов и Георги Стоев - в Industry Watch, Георги Ангелов - в “Отворено общество”, Владимир Каролев е общински съветник в София.
Последиците от климатичните промени са огромни и са глобални, но те нямат природен характер, а простовато бюрократичен. Цялото това бюрократично безумие се базира на катастрофални твърдения, като това за глетчерите, които често нямат нищо общо с реалността. Това не е наука, това е игра на развален телефон и на „консенсус”.
Държавният превозвач БДЖ успя да привлече значително внимание върху себе си още през първите дни на новата година. Първо стачката на железничарите накара Министерството на финансите скорострелно да преведе субсидията за януари в размер на 13,3 млн. лв., а тази сряда Министерският съвет реши и да увеличи капитала на дружеството с 24 млн. лв., за да може БДЖ да погасява държавно гарантирани заеми. Честито! Само през януари БДЖ ще получи над 37 млн. лв. от джоба на българския данъкоплатец. Нека си представим, че така може продължи всеки месец. Тогава за тази година данъкоплатецът ще даде на БДЖ 444 милиона или около 0,6% от БВП.
Икономически анализи на ИПИ, публикувани в пресата
Рубрика на ИПИ във вестник Дневник
Аргументи за частна пенсионна система в България